Постинг
25.07.2017 13:12 -
Стихотворение
И пак е сутрин,
за пореден път осъмнали.
Не чули приказката на съня,
но благодарили на нощта за мисълта неосъзната.
В стая чу се сутрешният звън!
Дрън-дрън-мрън.
Поисках бързо да се отзова отвън,
понеже туй искаше ми се да бе сън.
Ала не,
туй беше самият звън на самотата.
Таз възможност за пореден път да осъмна не в моята си стая.
Питам се?!
Свобода или самота бе туй вълнение неясно,
и в пълна с хора стая чуден звън понесе самотата ми.
Вълнообразно